"Как да си направим телевизия?" - Инвестиционни разходи (2)

И тази седмица продължаваме с рубриката "Как да си направим телевизия?". Днес темата е свързана с инвестициите, които трябва да на...

И тази седмица продължаваме с рубриката "Как да си направим телевизия?". Днес темата е свързана с инвестициите, които трябва да направите, за да стартирате подобен проект.

 

Инвестиционната програма се основава на следните планирани нормативни величини:
Основна инвестиция е закупуването на техника. Малка кабелна телевизия с едно студио, състоящо се от три декора с три камери клас PROFESSIONAL, шест камери за репортажи /същият клас/ и новини, четири видеокомпютърни монтажни апаратни с цялата апаратура и съоръжения към тях излиза към 500 000 евро. Съществуват възможности за двугодишен лизинг. Това ще бъде основният разход и главната тежест в изплащането през първите две години.
Друг значителен инвестиционен разход е наемането и оборудването на помещения в централна градска част /с оглед на бързите комуникации/ и с възможност за разширение – съобразено с темповете на растеж и разширението на програмната схема.
Вътрешен дизайн на студия и офис пространства
Закупуване на автомобилен парк
Осигуряването на офис техника и автомобили ще подсигури нормалното развитие на работния процес и комуникациите на телевизията с контрагентите й. Телевизия се прави на колела. За телевизия са необходими до осем маневрени компактни автомобила, също взети на лизинг, които лесно да се обслужват и паркират.
Инвестиционната програма се основава на строго планиране на дейността и нейното подсигуряване с необходимите активи. Планирането трябва да бъде разчетено на месечна програма на паричните потоци, които ще подсигурят реализирането на инвестиционната програма.
Разходната и инвестиционна политика трябва да бъде строго консервативна, особено що се отнася до заемния капитал. Първите три години, трябва да се разчита на собствени инвестиции, докато стигнете “критичната” точка, т.е. до етапа, на който ще може да се самофинансират дългосрочни и краткосрочни проекти.
Малката телевизия трябва да разчита повече на собствена програма. Годишният обем от програма е 8 760 часа. От тях трябва да се заложи поне 3 000 часа премиерна програма, която е по-скъпа. Покупката на готова програма е приоритет на ефирните телевизии и специализираните монотематични канали.
По-малките телевизии /нишови канали/ трудно ще се конкурират с тях, но пък може да насочи вниманието си към хората, които са негова аудитория, към техните проблеми в живота им, което предполага повече собствено производство програма. Тя излиза по-евтино от посредствените филми, които се продават по 2 евро на минута и се показват по всички кабелни телевизии по няколко пъти. А добрите, премиерни филми се продават на пакети и всеки от тях струва поне 1 000 000 евро. Това не е по силите на малките телевизии. Алтернативата е да се произвежда. Малките телевизии може да впечатлят и да привлекат аудитория с интелигентни и атрактивни водещи, със съдържание, коментар, анализ, разследване и т.н. Това не са скъпи дейности. Реализацията на тази цел налага насочване на значителни средства в оборудване на студия, и вътрешен дизайн, закупуване на качествени и разнообразни мобилни декори. Чрез тях ще бъде постигнато визуално впечатление за повече студиа, а всъщност те са едно или две, но в тях би трябвало да се снимат по 8 – 10 предавания. Те се нуждаят от различен декор, който трябва лесно и бързо да се монтира и демонтира. Не трябва да се подценяват възможностите, които предлагат компютрите по отношение създаването на виртуално студио. За съжаление софтуерът, който е наличен у нас, не е на необходимото естетическо ниво, виртуалните декори съдържат много условности. Те са по–подходящи за един водещ. Условността на аранжирана действителност по време на дебат повече ще смущава, отколкото предразполага гостите.

В статията са използвани материали на Иван Драганов - НБУ.