Da Vinci Learning - Акценти за юли 2014

НА ФОКУС : ДОМ НА СМЕЛИТЕ 04 юли 2014 @ 12:30 и по-късно

НА ФОКУС: ДОМ НА СМЕЛИТЕ

04 юли 2014 @ 12:30 и по-късно

Исторически личности – Уилям БРАДФОРД

04 юли 2014 @ 13:30

Уилям БРАДФОРД избягал с пилигримите(първите английски колонисти в Америка) в новия свят, където открил, че цената за религиозната свобода е гладът, болестта и смъртта. Като миротворец той се сприятелява с американските индианци, които учат, изправените пред изпитания първи заселници, как да оцеляват. В края на първата година Уилям БРАДФОРД става губернатор на новата земя. След тяхната първа критична реколта той отделя време за богомолците и техните нови индиански приятели да празнуват заедно и да изразят благодарността си към Бога. По този начин Уилям БРАДФОРД става баща на Деня на благодарността.

Договорът от 1621 година свидетелства за наличието на съюз между хората от племето Покасет и колонията Плимут. Договорът изисква двете страни да си оказват взаимна военна помощ, когато е необходимо. Въпреки че споразумението осигурява на англичаните отчаяно необходим съюзник в Нова Англия, той ще доведе и до напрежение между тях и съперниците на Масасоит, индианският вожд на племето Покасет, включително племената Нарагансет и Масачузетс.

БРАДФОРД остава на поста си губернатор през по-голямата част от живота си. Той направлява еволюцията на колонията и нейното импровизирано правителство преди да почине един ден, след продължително и неразкрито заболяване през по-голямата част от зимата на 1656 и 1657 година, според собственото си предсказание, че скоро ще си замине.

Имало едно време… Америка – Първите американци

04 юли 2014 @ 14:00

Някои твърдят, че Америка е била открита от Колумб преди пет столетия. Други все още смятат, че е била открита от Викингите пет столетия преди него. Всичко това е вярно. И все пак първите американци са били напълно различни.

Аляска и Сибир все още не са били разделени. Морето е било сковано от лед и равнището му се е снишило със сто метра. От другата страна на морето, в Сибир, са живели хора, същите като нас. За да се спасят от глад, нашите предци са се местели и установявали да живеят на нови места непрекъснато, чрез лов на големи животни. От поколение на поколение те са пътували на Изток, за да оцелеят. Те не са имали представа къде се намират и накъде отиват. Накрая, пристигат на територия, която днес познаваме като Берингов проток. Но тогава, по онова време, не е имало протоци, тъй като морето е било замръзнало и нивото на водата е било със 100 метра по-ниско. Повече от хилядолетие е минало преди ледената стена, която не е позволявала достъп до другия континент, да се отдръпне. 

Имало едно време… Американците представят пътешествениците, които първи са стъпили на континента, от Колумб и английските колонисти до Дивия Запад и Златната треска, до Войната за независимост. Запознайте се с Америка, каквато някога е била. 

Исторически личности – ХАРИЕТ ТЪБМАН

04 юли 2014 @ 16:30

И днес ХАРИЕТ ТЪБМАН все още се помни като „Мойсей за своя народ”, и не напразно. От 1849 до 1860 г. в много опасни мисии до Конфедерацията на южните щати тя помагала на робите да избягат на свобода в Северните щати на САЩ. Нейната всеотдайност и пренебрежение към личната безопасност наред с дълбоката й вяра в Бога й дават възможност да помага на членове на семейства и на много други да се освободят от веригите на робството. Тя продължава да вдъхновява безброй американци повече от столетие след нейната смърт.

Нейните господари биели ТЪБМАН още когато била дете. В ранните години на живота си тя била с травма в главата, след като била ударена от тежък метален предмет. Травмата причинявала блокиращи припадъци, главоболие и силна непоколебимост да следва мечтите си с пророческа сила, които се случват през целия й живот. Благочестива християнка, ТЪБМАН приписва ярките си сънища на божествените откровения. 

През 1849 ТЪБМАН успява да избяга във Филаделфия, след което веднага се връща в Мерилeнд, за да спаси своето семейство. Бавно, една група след друга, тя извежда роднините си извън щата и в края на краищата, насочва десетки други роби по пътя към свободата. Когато доминираният от представители на Юга конгрес приемат закон, изискващ от официалните лица в свободните щати да подпомагат усилията за залавяне на избягалите роби, тя подпомага на бегълците с наставления  как да се придвижват още по на север към Канада, където робството е било забранено.

Имало едно време … Америка – Търговията с роби

04 юли 2014 @ 17:00

В началото на 19 век, търговците на роби си съперничели за абаносово дърво, плувайки с ветроходните си кораби напред и назад по африканското крайбрежие. Всяко година над 200 кораба – португалски, холандски, френски и английски – са били натоварвани с черни човешки същества. Африкански дребни крале, като краля на Гвинея, за когото се говорело че разполага с около 400,000 бойци на свое разположение, на драго сърце изпращали своите воини във вътрешността на Африка да нападат селата, след което се връщали с хора, които разменяли като стока с белите.

След слаба съпротива, черните млади хора са били отвеждани от домовете си, за да бъдат продадени в робство. Те се движели оковани с вериги по пътеки и през гори към брега, крайната им спирка преди да бъдат продадени на вишестоящия участник в наддаването на търга. Веднага след приключването на търга те тръгват на едно изглеждащо безкрайно пътуване, изпълнено със заплахи, удари, глад и болести, което често завършвало със смърт. Всякакъв бунт е бил безполезен; дори ако успеят робите имат малко познания за управление на ветроходен кораб и са обречени да загинат в морето. След като корабът достигнeл своето местоназначение, товарът се „освежава” – робите получават храна и се оставят да починат за да изглеждат по-здрави, за да осигурят по-голяма печалба на пазара на роби. Робите имат различна съдба в зависимост от това каква домакинска работа е планирана за тях. Ако са купени от богати собственици на кафейни плантации ще станат домашни слуги и отношението към тях ще бъде добро. Ако попаднат в ръцете на алчен собственик на памучни плантации, ще трябва да страдат под камшика на управителя на имението. 

Когато пораснат робите ще мечтаят да избягат на Север, където са чували, че робството е било отменено. Там техните деца ще могат да се родят на свобода и един ден да бъдат уважавани като хора или дори да станат велики хора. До 1860 е имало 3.5 милиона черни роби в САЩ, в резултат на търговията на роби през Атлантическия океан и около 500,000 други живеели свободно в страната, която предстои да се превърне в домашно огнище на несгоди и на борба за човешки права. 

Рожден ден на Никола Тесла (10 юли 1856)

Историята на електричеството – Ерата на изобретенията

10 юли 2014 @ 21:30

Пред нас се разкрива наелектризиращата история на нашия гост в овладяване най-тайнствената сила на природата – електричеството. До неотдавна на електричеството се е гледало като на магическа сила, но днес представлява източник на жизнената енергия на съвременния свят, подхранва нашия живот и стои в основата на всеки аспект на технологическия прогрес. Без него щяхме да сме загубени. Тази серия ни разказва за поразителния полет на въображението и за изключителни експерименти. Това е разказ за инакомислещи гении, които използват електричеството за да осветяват градове, да комуникират през морета и по въздуха, да създават съвременна индустрия и да ни дадат дигиталната революция…

Преди по-малко от 200 години, учените откриват нещо фундаментално; че електричеството е свързано с друга най-първична природна сила - магнетизма. Овладяването на връзката между магнетизма и електричеството би преобразило напълно света, давайки ни възможност да генерираме привидно неизчерпаемо количество електрическа енергия, енергия която бихме могли да оползотворим да задвижване на машини, за транс-континентална комуникация и да осветяваме домовете си. Това е историята за това как учените и инженерите разкриват тайните на природата на електричеството в един изключителен век на иновации и изобретения.

Френската революция – Гражданите на Париж щурмуват Бастилията (14 юли 1789)

Разходки във времето - Революции

14 юли 2014 @ 18:00

През 1214 г. в Англия на крал Джон, данъците са били високи и хората работели като роби за богатите земевладелци. И ако се вдигнели на борба срещу това положение, те били хвърляни в тъмница без какъвто и да било справедлив съдебен процес. Поради това те въстанали и заставили краля да подпише документ, предоставящ свобода на народа на Англия. Четиристотин години по-късно, крал Чарлз решил, че тази демократична харта е просъществувала прекалено дълго. Когато се опитал да се избави от нея, той бил обезглавен. Във Франция няколко владетели с диктаторска хватка били нужни преди французите най-накрая да се вбесят, но когато революцията идва, тя е опорочена. 

През 1760 г Америка се състои от тринадесет колонии под закрилата на краля на Великобритания. Всичко било прекрасно докато Англия не наложила данъци върху колониите, включително и един върху чая. Група недоволни колонисти решили, че биха могли да управляват своите собствени дела, поради което група мъже, наричащи себе си ‘Синове на свободата’ решили да покажат на британците какво мислят за техния данък като изхвърлили товара на един кораб, натоварен с пристигащ от Англия чай, в залива на Бостън. По този начин започва Американската революция.

Когато дълго страдащите французи видели колко успешна е Американската революция, решили да си направят своя собствена. Те щурмували Бастилията, освободили няколко затворника и се освободили от своя глупав крал Людовик XVI и неговата помпозна кралица Мария Антоанета. 

Рожден ден на Едгар ДЕГА (19 юли 1834)

Да опознаем Едгар ДЕГА

19 юли 2014 @ 18:30

Едгар ДЕГА е роден през 1834 в Париж, който е центърът на изкуствата на света за времето си. Бащата на ДЕГА притежава и управлява голяма банка в Париж, но обича изкуството и музиката много повече от управлението на банката. Той често води сина си в художествени галерии и музеи, където ДЕГА е бил очарован от картините на велики стари майстори-художници от Ренесанса.

Изоставяйки идеята да учи право, ДЕГА започва да посещава най-добрите художествени училища в Париж, но скоро почувствал, че би могъл да се обучи по-добре самостоятелно. Така през 1856 г. той предприема пътуване до Италия, за да види и изучи класическото изкуство. В самия край на своето пътуване на ДЕГА му хрумва да нарисува голям портрет на негови италиански роднини, но побързал да се върне в Париж, където разполагал с по-просторни условия за работа. В Париж, ДЕГА се среща с много художници на негова възраст и с удоволствие участвал в дискусиите за изкуството.

ДЕГА влиза с картините си в Салона. Художествените експерти на Салона харесали картините, със сюжети от историята или Библията, грижливо изрисувани с тъмни цветове. Но освен ценителите-експерти изглежда никой друг не обърнал никакво внимание на картините на ДЕГА. 

ДЕГА започнал да добавя повече цвят в своята работа и картините със сцени от ежедневния живот като например хора, седящи в кафенета или кабаретни изпълнители, изпълняващи популярни песни под газената светлина на оживени нощни клубове в Париж. Това са били картини, които ценителите-експерти от Салона вероятно никога не биха приели.

След смъртта на баща си ДЕГА открива, че той дължи на хора много пари и че ДЕГА трябва да им ги върне. За първи път му се налага да продава картините си. За щастие някои от приятелите-художници на ДЕГА организират изложба на свои собствени картини. ДЕГА получава възможност да се присъедини към тях. Той не е знаел по това време, че неговият кръг ще се превърне в един от най-известните кръгове от художници за всички времена – Импресионистите.

НА ФОКУС: ПЯСЪЦИ НА ВРЕМЕТО

26 и 27 юли 2014@12:00 и по-късно

ИНКИТЕ

Компас на времето – Империята на ИНКИТЕ – части 1 и 2

26 юли 2014 @ 13.45

Благодарение на крупни военни кампании и алианси с населението от съседните райони, към 1438 г., Империята на ИНКИТЕ е била добила огромни размери. Тя се е простирала от колумбийската част на  Амазонка, през части на Аржентина и Чили. Империята е управлявана от столицата в Куско. Две неща помагат на ИНКИТЕ да разширят своята империя: били са много добри войници и са могли много добре да преговарят. ИНКИТЕ са разполагали с мощна армия, която е имала много добро планиране, дисциплина и стратегия. Това им носи безчетни победи и те скоро събират в едно голяма територия.

ИНКИТЕ са били много организирани. Те построяват огромна система от пътища, които пресичат джунгли, клисури и планини, което им позволява да разширят територията си и да се придвижват бързо. Главният път е бил кралския път, който обединявал градовете на Куско и Кито и е бил дълъг 2,400 км.Тези пътища са служели за насърчаване на търговията, но те също са давали възможност за функциониране на бърза пощенска служба! Добре обучени бегачи са използвали пътищата. Те са били част от релейна система, която е била използвана за пренасяне на запаметени послания от един град на друг. Едно съобщение е могло да пътува повече от 200 км на ден.

МЕСОПОТАМИЯ

Компас на времето – Месопотамия – части 1 и 2

26 юли 2014 @ 15:45

Група номади достигат Месопотамия около 6,000 години преди Христа. Те се учат да садят семена и да прибират реколти от култури. След като повече не им е било нужно да излизат, за да търсят храна те се заселили в къщи, като по този начин формирали първите селища в историята. Те започнали да се разделят работата, създавайки първите занаяти. Други се посвещавали на управление и защита на своите хора: оттук идват войниците и владетелите. Тази нова структура осигурява на хората повече време за молитва, те сформират първите храмове, а с тях идват и първите свещеници. Успехът на заселниците в Месопотамия привлича хора от различни региони да заселват земята. Най-важните от тях са били шумерите.

Между 4,000 и 2,400 години преди Христа шумерите изграждат различни градове като Урук и Ур и изобретяват първата форма на писане. Днес ние разглеждаме шумерите като най-старата цивилизация в света. След като усъвършенствали техниките на скотовъдство и земеделие скоро те започват да произвеждат повече храна отколкото им е била необходима. С цялата тази храна хората се отдават на създаването на други стоки. Те започват да ги продават на други хора - в размяна срещу пари или продукти, с които не разполагат. Това се превръща в принцип на търговията. Развитието на търговията създава богатство, а богатството създава власт. Нахлуването на територия с цел присвояване на богатство е изходната точка, от която започва развитието на първите войни.

Какви са били културните достижения на цивилизацията в Месопотамия? Какъв вид има тяхното писмо? Как Вавилон спечели името си на „перлата на Месопотамия”? Кой построява „Висящите градини” и защо? Каква е най-старата история написана някога?

Древна Гърция

Компас на времето – Класическа Гърция – части 1 и 2

26 юли 2014 @ 18:15

Гръцката култура идва от много отделни градове и голям брой народи, които са били независими. Не е имало столичен град в който да е концентрирано цялото богатство и власт подобно на Египет или Персия по това време. Всеки град или полис е имал свое собствено правителство – но в една или друга степен всички градове били съгласни, че са част от една и съща група. Имало е хиляди полиси, разпръснати по целия бряг на Средиземно море, но един полис около 5 век преди Христа се откроявал – Атина.

Бил е един от най-важните градове, а днес е символ на гръцката култура. Акрополът е мястото, където са били издигнати най-важните сгради. Там е бил построен Партенонът, издигнат в чест на Атина, богинята покровителка на Атина, чиито добродетели са били интелигентността и мъдростта. Перикъл е смятал, че най-добрият начин за почитане на Атина би бил превръщането на Атина в най-добро място за философите, художниците и учените на века да живеят и работят.

Атина е мястото, където живеят Сократ, Платон и Аристотел. Атина е мястото, където идеята за демокрация за първи път започва да придобива форма. Атиняните са имали идеята за създаване на правителство, в което всички свободни граждани да могат да участват във вземането на решения и всички да могат да се ползват от резултатите. Защото ако всяко лице е способно да генерира „добродетел” тогава всяко лице разполага с всички необходими способности да управлява.

ВИКИНГИТЕ

Компас на времето - Викингите

26 юли 2014 @ 20:45

Воините Викинги идват от Скандинавия, студено и трудно място за живеене в Северна Европа. Животът в тези региони е бил много суров, защото зимата е била дълга и е имало много малко земя, подходяща за земеделие. След като рибата е била основен източник на храна, с която са могли да разполагат целогодишно те станали много добри риболовци и скоро започват да събират урожай от голяма част от живите обитатели на Северно море. Благодарение на силната им връзка с морето, викингите разработват много добри кораби и за кратко време се превръщат в отлични навигатори в океана.

Всички викинги живеят в един район, срещат се на редовни интервали, за да проведат специални събрания, на които всеки обсъжда законите и правораздаването и избира лидери. Понякога наказанията означават, че престъпниците трябва да умрат или да бъдат изпратени на заточение. Това е което се случва на Червения Ерик и той напуска сам в търсенето на нова земя, където да може да живее. Той я изследва в продължение на три дълги години. После се връща в Исландия и описва това място като „зелена земя”. През 985 година, Червеният Ерик основава първата постоянна европейска колония в Гренландия. По-късно неговият син предприема плаване на Запад и достига до друга зелена земя.

Как суровият живот на викингите изковава народ от воини, който нахлува навсякъде от Ирландия до Италия. Как е изглеждала тяхната система от вярвания? Кои са техните богове и каква е била тяхната представа за живота след смъртта? Защо ерата на викингите, която обхваща три века, свършва? Как е било организирано обществото на викингите?

КАРОЛИНГИТЕ

Компас на времето – Империята на каролингите – части 1 и 2

27 юли 2014 @ 14:30

През 5 век след Христа, германските народи от централна Европа атакуват стабилността на Римската империя и именно на група германски народи се удава най-сетне да влязат и напълно да разрушат Рим през 476 г. Тази група германски войни, съставена от множество различни фракции, които винаги са воювали едни срещу друг: ломбарди, вандали, готи, вестготи, бургунди, саксонци и един народ, който успява да остане настрани от останалите: франките.

Тези силни и много войнствени хора произхождат от области близо до река Рейн в днешна Германия. Франките имат утвърдено положение след другите защото разполагат с нещо, което дава на обществото огромно предимство пред неговите съседи: велик лидер! Кой е знаел, че Кловис ще започне да води своя народ още на 16 години и никога няма да бъде победен. През 481 г. той става първия крал на франките – и под негово командване, франките се разширяват от тяхната родина, воювайки срещу всичките си съседи, за да завладеят по-голямата част от бившата римска провинция Галия – т.е. днешна Франция. Кловис управлява от зараждащия се град Париж и се оженва за красивата принцеса Клотилда от бургундски род. Клотилда е приела християнството, религия в която франките не вярват. Тя убеждава Кловис да приеме Християнството и с него обръщат франките в Християнството. Това създава тясна връзка между кралете и християнската църква, което ще продължи столетия.

След неуморни кампании срещу ломбардите, саксонците, аварите, славяните, готите, и вестготите, именно Карл Велики успява да създаде велика империя. Но той не е само велик завоевател; Карл Велики желае да обедини лордовете и селата в неговата империя под една единствена религия и една споделена култура, основавайки властта си на знанието.

АЦТЕКИТЕ

Компас на времето – Ацтеките – части 1 и 2

27 юли 2014 @ 15:30

Ацтеките са били велики войни и не само завладяват съседните народи, но и ги сливат в Империята на ацтеките. В апогея на своята мощ, Империята на ацтеките включва 38 различни щати и множество различни народи. За да управляват различните области и народи, ацтеките са се нуждаели от столица, от която да

организират  и управляват своите поданици. През 1325 г. те създават Теночтитлан, малко селце, което с времето ще се превърне в легендарен град – център на империя, която е едновременно могъща и от която се страхуват.

Теночтитлан е бил един много специален град. Бил е построен върху малък остров в центъра на голямо езеро.Улиците му се състоят от канали, които свързват града с полетата, градските центрове и други езера. Гражданите използвали каналите подобно на пътища и като повечето градове, Теночитлан е бил пренаселен. Населението му наброявало 250,000 жители!

Ако се вгледате внимателно към хоризонта, бихте могли да видите планините, които заобикалят града. Ацтеките благоговеят пред планините с техните върхове, достигащи до небето, където живеят боговете. Ацтеките са построили около 25 храмове във формата на пирамиди, които имитират планините. Тези храмове са били проектирани да всяват страх и уважение сред населението, а на каменните им олтари са организирани церемонии, включващи човешки жертвоприношения.

ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Компас на времето – Древен Египет – части 1 и 2

27 юли 2014 @ 16:30

Египтяните са били много изобретателни в използването на наводненията на река Нил в своя полза. Те изобретили напоителната система, която им давала възможност да отглеждат повече реколти. Били са изобретени професии, като геодезист. Подобно на съвременните инженери, геодезистите са измервали землените участъци и са планирали как да изградят напоителни канали и много други неща. Геодезистите започват да използват математическите изчисления в помощ на планирането. По-късно това разбиране за математиката ще помага на египтяните при извършването на големи строежи.

Реката Нил носи на египтяните и друга забележителна изгода – търговията! Посевните култури, храната и други стоки, които египтяните произвеждат, се поставят на лодки и се продават нагоре и надолу по Нил. Реката бързо се превръща в голяма магистрала, по която пътуват стоки и хора, като търгуват един с друг, което прави египтяните много богати. С изобилие от богатство, многообразието от храна и мобилността на търговията с други народи, великата Египетска цивилизация започва да нараства, и всичко това благодарение на реката Нил.

ДРЕВНИЯТ РИМ

Компас на времето – Римската империя – части 1 и 2

27 юли 2014 @ 19:00

В началния си период, Рим се управлява от крале. Когато един крал почине, елитът се среща, за да избере наследник. Властта винаги е била в ръцете на патрициите, гражданите, които принадлежат към най-старите фамилии в града. Група патриции, обикновено най-мъдрите и най опитните, формират съвет, който ограничава върховната власт на краля. Римският сенат увеличава неговата власт и престиж до 510 г. преди Христа, когато гражданите на Рим изритват един особено лош крал и провъзгласяват Римската република – първата известна република в историята.

Патрициите, които са загубили парите, земята и властта си често са в разпра с плебеите – обикновено, по-бедната и по-голяма част от жителите на града. Плебеите ще призоват за по-добри условия, повече храна и нова земя. Сенатът взема решение, че ако Рим трябва да расте, той трябва да придобие повече богатство и земя. Това означава изграждането на силна армия, която да разшири тяхната територия. Но с нарастването на територията и богатството на Рим, той става по труден за управление. Тогава се появява един много успешен генерал, който се откроява от тълпата – Юлий Цезар.

Защо Цезар трябваше да умре? Кой слага край на столетие от граждански войни? Как династията на Август и бъдещите императори разширяват Римската империя?Как е била организирана римската армия? Какво означава сентенцията, „Всички пътища водят за Рим?”

ДРЕВЕН КИТАЙ

Компас на времето – Древен Китай – части 1 и 2

27 юли 2014 @ 20:00

Много отдавна китайците са видели, че светът се състои от много различни неща и че всяко нещо си има своята противоположност. Те започват да мислят за природата, като за нещо „в равновесие” – хармония на разнообразието, на противоположните сили. Така че, ако е студено на едно място, това е така, защото на друго е топло; ако земята съществува, това е така, защото съществува и въздухът; ако слънцето блести през деня, луната е тази, която се разпорежда през нощта; мъжете притежават „мъжка енергия, жените притежават „женска енергия”, противоположна но в равновесие.

Тези наблюдения върху природата, която ги заобикаля, стоят в основата на една философия, с която създават велика цивилизация, която продължава хиляди и хиляди години. През 551 г преди Христа, когато Китай е бил в средата на ерата на ‘Враждуващите държави’ се е родил много специален човек – Конфуций. С годините той се превръща във велик мъдрец, който със своята просветителска дейност създава доктрина, с която се характеризира китайската култура и чието учение все още широко се използва и днес, 2500 години по-късно.

Тази доктрина се нарича Конфуцианство – и тя не е била единствената в Древен Китай. Имало е също Даоизъм и Будизъм. Всеки индивид е имал право свободно да си избере и практикува свое собствено вярване. И трите се основават на търсенето на вътрешна хармония, която е в пряка връзка с хармонията на природата.