Втори сезон на оригиналната продукция на AXN „Забравена“, тръгва тази сряда от 21:00

Заснетият изцяло в София „Забравена“, се завръща за втория си сезон с премиера за България тази сряда, 15 май по AXN.
“Забравена” е с участието на Стана Катич („Касъл“), а в центъра на събитията е агентът от ФБР Емили Бърн (Катич), която докато е по следите на известен сериен убиец, изчезва без следа и е обявена за мъртва. Шест години по-късно, Емили е открита в изоставена хижа в гората, полужива и без никакъв спомен за случилото се с нея докато е била в плен. Завръщайки се в къщи тя разбира, че съпругът ѝ Ник (Патрик Хюсингер) се е оженил повторно, а синът ѝ е отглеждан от друга майка, всъщност единствената която детето познава. Твърдо решена да събере липсващите парчета от пъзела, Емили скоро се оказва въвлечена в нова серия от убийства.
През втория сезон, след като проследява и убива своя похитител, Емили се опитва отново да се върне към нормалния си живот на майка и оцеляла след шест години на физически и психически изтезания, но дори докато възстановява връзката си със сина си Флин, Емили не може да се отърси от мрака на миналото си. Тя привлича на своя страна в тайно разследване на загадъчната си история бостънския полицейски следовател Томи Гибс. Когато случаят отново заплашва да стане смъртоносен, Емили ще рискува всичко, за да разкрие истината и да защити семейството си.
На въпросът „Ще внесе ли повече яснота новия сезон в детството на Емили и въобще историята преди отвличането ѝ?“, Стана Катич отговаря така:
„Във втори сезон на „Забравена“, Емили се заравя доста дълбоко в миналото си и това, което ме привлича толкова силно в сезона е точно тази част от историята. Сега разбираме откъде идва движещата я сила и причината за нейното оцеляване, дълбоко вкоренена в миналото ѝ на сираче, отгледано по сиропиталища. Сега виждаме защо толкова силно копнее за дом! А какво означава домът за нея? Сигурност, нормалност или поне това, което се приема за нормалност. Наясно сме също, че за нея тази общоприетата нормалност е по-скоро химера, както е наясно и самата тя, но въпреки това не спира да се стреми към нея, дори и в персонализиран формат - нейната версия за нормалностт.“