В нимание! Заливат ни фалшиви пари при прехода лев-евро!? Или поне историята учи, че при важни парични преходи или реформи, ри...
В навечерието на приемането на еврото хора, провокирани от различни интереси, заплашват с апокалиптични сценарии, до които може да доведе смяната на парите.
Доколко такова черногледство в условията на валутен борд е оправдано, е крайно съмнително. Същевременно има редица реални опасности, за които говори историческият опит.
Ако се поучим от миналото, един от най-големите рискове в такава ситуация се явява фалшифицирането на пари. Уродливото явление, съпътстващо финансовите средства, е проблем у нас и до ден днешен. Случайно или не, криминалната хроника, както и официалната статистика на БНБ от последните няколко месеца показват увеличение на този вид измами
„Когато има подмяна на банкноти, когато има промяна в средствата за размяна, се срещат много често фалшификации, както и измами, свързани с парите – обяснява проф. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история в УНСС. – Паричната реформа е малко по-широко понятие, но подмяната на един вид банкноти с други много често предполага и възможността по-лесно да измамиш обикновения потребител, тъй като той все още не познава новите парични знаци – банкноти или монети.“
Точно преди сто години у нас за първи път се печатат български пари. Това става при невиждани мерки за сигурност в Държавната печатница в София.
Заради голямата инфлация в периода след Първата световна война се предвижда тази емисия да включва банкноти и от по 200, 500, 1000 и 5000 лева. Поради острата нужда от средства и липсата на време банката е принудена
да поръча банкноти само от 5000 лева
Печатницата изпълнява неимоверно бързо поръчката. Само след 45 дни, през месец октомври 1924 г., първите серии от емисията са пуснати в обращение. На нея странно съжителстват цар Борис III от едната и Христо Ботев от другата страна.
За съжаление, само година по-късно с тази първа емисия е свързана и най-голямата фалшификация на родни пари, която едва не срива БНБ. Доколкото тя е и с международно участие, някои подозират, че става дума за част от по-голям заговор, който има за цел да разклати основите на държавата в една бурна епоха.
„Става дума за една от най-големите фалшификации, които се случват в България, която е от ноември 1925 г. – разказва по този повод проф. Пенчев. – В интерес на истината тя има по-скоро политически и икономически измерения, защото тази година е една от най-трудните години въобще в историята на България.
Страната дълго време е обхваната от гражданска война. Тогава през април се случва трагичният атентат в църквата „Света Неделя“ със стотици жертви. Есента на 1925 г. имаме и едно нападение от гръцката армия на българска територия – Петричкия инцидент, и общо взето, като че ли голямата фалшификационна афера остава малко встрани.“
Според специалиста по история на икономиката се предполага, че измамата е свързана по-скоро с хората, които пряко или косвено са
отговорни и за атентата в църквата „Света Неделя“
Неслучайно тази афера е една от най-добре организираните в българската история. В рамките на няколко дни последователно са арестувани около 30 души.
„Полицията тогава свършва добра работа, като някои от задържаните са и чужди граждани – френски, немски, руски, австрийски… – разкрива проф. Пенчев – Разбира се, някои от отговорните за фалшификацията са българи, които са били извън страната. Аферата се оказва и много голяма и от гледна точка на това, че тръгва уж от малко разкритие – в „Лозенец“, някъде зад училището полицията открива машина за фалшифициране на пари.“
Разследването установява, че подготовката за тази акция е започнала още от 1924 г. За нея предварително е нает инженер, който разработва много добра техника, купени са изключително качествени химикали от чужбина, внесени нелегално в страната.
Първоначално една от идеите на фалшификаторите е да започнат печатане на долари у нас, тъй като считат, че режимът е малко по-хлабав и по-лесно ще минава US валутата, но те са много сложни за копиране. Затова решават
да фалшифицират новите „ботевки“
„Оказва се, че все пак в дъното на тази афера са българи, които са политически емигранти във Виена, общо взето с леви политически убеждения – коментира експертът по стопанска история.
– А тези от 1924 г. наистина са едни от най-красивите български банкноти – поне така твърдят нумизматите. И дори в тогавашните вестници, когато се разкрива голямата афера, излиза една карикатура, на която националният революционер, поет и герой Христо Ботев говори на цар Борис III, че най-после се е намерил портретист, който да ги изобрази красиво.
В общи линии става ясно, че тези десетки души, които са ангажирани в аферата, отпечатват и подготвят за пускане в обращение над 30 млн. лева. Тази измама до такава степен разтърсва финансовия и политически елит, че можем да я приемем за финансов аналог на атентата в „Света Неделя“.
Друго важно обстоятелство се крие във факта, че са пуснали във Виена обява във вестниците за определен вид печатарска машина. По същия начин в австрийската столица е търсен и инженер, който да управлява техниката. Когато специалисти оглеждат устройството, с което фалшификаторите са разполагали, то било наистина впечатляващо.
Не става дума за любителска работа, а напротив – всичко сочи, че заговорниците са имали солиден политически гръб. Между другото и бързо са осъдени – 11 души още в началото на 1926 г. получават присъди.“
В печата се появява името на въвлечения в аферата инженер – Й. Костка, и се установява, че печатарските машини са произведени в Германия. От парцали е направена и
специалната хартия с копринени нишки,
която била с доста добро качество, като до края на юни 1925 г. групата отпечатва и подготвя за пласиране над 10 хил. фалшиви банкноти.
Но в стремежа си за бърз и лесен начин за разпространение, вместо да търсят повече посредници, организаторите се свързват с един от касиерите на БНБ. Уговорено е на 17 ноември 1925 г. да бъдат заменени фалшификати за 15 млн. лв. с истински банкноти от банката. Касиерът обаче предпочел да запази работата и доброто си име и веднага съобщил на полицията
След залавянето на пласьорите започват масови арести. Заедно с цялата група фалшификатори са задържани цинкографи и техници от Държавната печатница, които срещу процент са помагали в определени дейности.
Заговорът е толкова крупен, че от централната банка и от правителството изказват опасения, че може да се наруши и финансовата стабилност в страната с пускането в обращение на неочаквано много неистински пари. Според публикации в печата от онези години главни организатори са С. Бурев, Н. Пецов и австрийският гражданин Фондрак.
Но това изобщо не е единственият случай с фалшифициране на български пари във времена на парична реформа.
Голямата депресия, със силната дефлация и натиска върху бюджетите променя коренно световната финансова система в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. Вследствие на тези финансови катаклизми през 1931 г. Британската империя се отказва от златния стандарт и девалвира валутата си. През същата година България също отменя конвертируемостта на лева в злато.
„През 1931 г. се разкрива една афера за фалшифициране на български сребърни десетлевови монети, но трябва да приемем и факта, че фалшифицирането, като всяка икономическа дейност, е свързано и с разходи.- казва по този повод проф. Пенчев. – Тогава един доста умел фалшификатор прекарва 15 дни да намери правилното съчетание между олово и калай, от които да отлее монети, които приличат на сребърни.
И действително по метода опит-грешка успява да намери нужната сплав, така че да тежи, а и на цвят да прилича на сребърните пари. След това се обръща към свой роднина за инвестиция в предприятието, тъй като са необходими калъпи, трябва да се закупят съответно суровината, както и място, където да се произвеждат. И наистина успяват да направят малко над 10 000 монети, и то с доста добро качество – приличат на истинските. При това една монета излиза на производствена цена от около 1,80 лв. – в това число труд и други разходи. Докато в същото време на държавата изработването на такава монета излизало 1,60 лв. – тоест те се доближават до цената на „едрото“ производство. Но
успяват да пласират само около 200 броя
От тях не всичките са приети и накрая, като си направили сметката от вложените около 1800 – 2000 лева, успяват да получат около 1800 лева преди да ги хванат – тоест за да се направи печалба, има нужда от това да се реализира и по-голяма част от продукцията. Така че нищо че е нелегално, то си е предприятие и се подчинява на икономическите закони. Хващат ги бързо и са на загуба, освен това влизат в затвора, така че предприятието завършва без особен успех. Иначе оценката на специалистите за продукцията им е много висока.“
Друг аспект на риска при парични реформи е появата на измами.
„Във времена, когато има обществена и политическа нестабилност, когато се сменят пари, разклащане на ценности, опитите за фалшифициране стават масови – твърди проф. Пенчев. – В такива случаи фалшифицирането на банкноти и монети се превръща в нещо като днешните телефонни измами.
Затова в миналото вестниците са пълни с това как един, двама или трима се свързват със сравнително заможни селяни и им казват: „Намерихме начин да печатаме банкноти или да сечем монети“. Дори правят някаква демонстрация, с която да убедят съответния човек, че могат да произведат качествени парични знаци, но тъй като им липсват инвестиции, те ги търсят от съответния човек и
като му вземат парите, просто изчезват
Тоест става дума за мошеничество, което е свързано по-скоро с алчността.“
Както в миналото, така и в наши дни ние, българите, се славим с добрите си фалшификатори и на чужда валута. Неслучайно дори в последните години в някои европейски медии излизат големи заглавия, в които наши сънародници са обявени за най-умелите в тази криминална дейност, особено при подправянето на еврови банкноти.
На този фон към момента, независимо от всички перипетии и възможни забавяния, влизането на България в еврозоната е неизбежно. Затова може би точно сега е моментът и нашите служби да помислят добре за превенцията и да вземат необходимите мерки, които да елиминират опасностите от недалечното минало.
Източник: 168 часа
Няма коментари
Скъпи читатели,
в коментарите можете да ни задавате въпроси и да изказвате мнението си за клиповете които правя. Коментари, чието съдържание е обидно или съдържа реклама на друг сайт ще бъдат изтрити!