Page Nav

HIDE

Ексклузивно:

latest

Внимание! Заливат ни фалшиви пари при прехода лев-евро!?

В нимание! Заливат ни фалшиви пари при прехода лев-евро!? Или поне историята учи, че при важни парични преходи или реформи, ри...

Внимание! Заливат ни фалшиви пари при прехода лев-евро!? Или поне историята учи, че при важни парични преходи или реформи, рискът от измами се увеличава драстично.

В навечерието на приемането на еврото хора, провокирани от различни интереси, заплашват с апокалиптични сценарии, до които може да доведе смяната на парите.

Доколко такова черногледство в условията на валутен борд е оправдано, е крайно съмнително. Същевременно има редица реални опасности, за които говори историческият опит.

Ако се поучим от миналото, един от най-големите рискове в такава ситуация се явява фалшифицирането на пари. Уродливото явление, съпътстващо финансовите средства, е проблем у нас и до ден днешен. Случайно или не, криминалната хроника, както и официалната статистика на БНБ от последните няколко месеца показват увеличение на този вид измами

„Когато има подмяна на банкноти, когато има промяна в средствата за размяна, се срещат много често фалшификации, както и измами, свързани с парите – обяснява проф. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история в УНСС. – Паричната реформа е малко по-широко понятие, но подмяната на един вид банкноти с други много често предполага и възможността по-лесно да измамиш обикновения потребител, тъй като той все още не познава новите парични знаци – банкноти или монети.“ 

Истината е, че всяка монетарна реформа у нас е била придружена от по-малко или повече сътресения и „24 часа – 168 истории“ ще ви запознае с някои от най-известните от тях.

Точно преди сто години у нас за първи път се печатат български пари. Това става при невиждани мерки за сигурност в Държавната печатница в София.

Заради голямата инфлация в периода след Първата световна война се предвижда тази емисия да включва банкноти и от по 200, 500, 1000 и 5000 лева. Поради острата нужда от средства и липсата на време банката е принудена

да поръча банкноти само от 5000 лева

Печатницата изпълнява неимоверно бързо поръчката. Само след 45 дни, през месец октомври 1924 г., първите серии от емисията са пуснати в обращение. На нея странно съжителстват цар Борис III от едната и Христо Ботев от другата страна.

Това е обаче банкнотата, на която за първи път е отпечатан български национален герой. Новите банкноти от 5000 лева са наречени от населението „ботевки“.

За съжаление, само година по-късно с тази първа емисия е свързана и най-голямата фалшификация на родни пари, която едва не срива БНБ. Доколкото тя е и с международно участие, някои подозират, че става дума за част от по-голям заговор, който има за цел да разклати основите на държавата в една бурна епоха.

„Става дума за една от най-големите фалшификации, които се случват в България, която е от ноември 1925 г.  – разказва по този повод проф. Пенчев. – В интерес на истината тя има по-скоро политически и икономически измерения, защото тази година е една от най-трудните години въобще в историята на България.

Страната дълго време е обхваната от гражданска война. Тогава през април се случва трагичният атентат в църквата „Света Неделя“ със стотици жертви. Есента на 1925 г. имаме и едно нападение от гръцката армия на българска територия – Петричкия инцидент, и общо взето, като че ли голямата фалшификационна афера остава малко встрани.“

Според специалиста по история на икономиката се предполага, че измамата е свързана по-скоро с хората, които пряко или косвено са

отговорни и за атентата в църквата „Света Неделя“

Неслучайно тази афера е една от най-добре организираните в българската история. В рамките на няколко дни последователно са арестувани около 30 души.

„Полицията тогава свършва добра работа, като някои от задържаните са и чужди граждани – френски, немски, руски, австрийски… – разкрива проф. Пенчев – Разбира се, някои от отговорните за фалшификацията са българи, които са били извън страната. Аферата се оказва и много голяма и от гледна точка на това, че тръгва уж от малко разкритие – в „Лозенец“, някъде зад училището полицията открива машина за фалшифициране на пари.“

Разследването установява, че подготовката за тази акция е започнала още от 1924 г. За нея предварително е нает инженер, който разработва много добра техника, купени са изключително качествени химикали от чужбина, внесени нелегално в страната.

Първоначално една от идеите на фалшификаторите е да започнат печатане на долари у нас, тъй като считат, че режимът е малко по-хлабав и по-лесно ще минава US валутата, но те са много сложни за копиране. Затова решават

да фалшифицират новите „ботевки“

„Оказва се, че все пак в дъното на тази афера са българи, които са политически емигранти във Виена, общо взето с леви политически убеждения – коментира експертът по стопанска история.

– А тези от 1924 г. наистина са едни от най-красивите български банкноти – поне така твърдят нумизматите. И дори в тогавашните вестници, когато се разкрива голямата афера, излиза една карикатура, на която националният революционер, поет и герой Христо Ботев говори на цар Борис III, че най-после се е намерил портретист, който да ги изобрази красиво.

В общи линии става ясно, че тези десетки души, които са ангажирани в аферата, отпечатват и подготвят за пускане в обращение над 30 млн. лева. Тази измама до такава степен разтърсва финансовия и политически елит, че можем да я приемем за финансов аналог на атентата в „Света Неделя“.

Само че не се реализира докрай, защото престъпниците са заловени. Идеята на заговорниците била да се разклати политическата и финансова стабилност на българското общество. Една от причините да ги разкрият е, защото банкнотата била много едра като стойност.

Друго важно обстоятелство се крие във факта, че са пуснали във Виена обява във вестниците за определен вид печатарска машина. По същия начин в австрийската столица е търсен и инженер, който да управлява техниката. Когато специалисти оглеждат устройството, с което фалшификаторите са разполагали, то било наистина впечатляващо.

Не става дума за любителска работа, а напротив – всичко сочи, че заговорниците са имали солиден политически гръб. Между другото и бързо са осъдени – 11 души още в началото на 1926 г. получават присъди.“

В печата се появява името на въвлечения в аферата инженер – Й. Костка, и се установява, че печатарските машини са произведени в Германия. От парцали е направена и

специалната хартия с копринени нишки,

която била с доста добро качество, като до края на юни 1925 г. групата отпечатва и подготвя за пласиране над 10 хил. фалшиви банкноти.

Но в стремежа си за бърз и лесен начин за разпространение, вместо да търсят повече посредници, организаторите се свързват с един от касиерите на БНБ. Уговорено е на 17 ноември 1925 г. да бъдат заменени фалшификати за 15 млн. лв. с истински банкноти от банката. Касиерът обаче предпочел да запази работата и доброто си име и веднага съобщил на полицията

След залавянето на пласьорите започват масови арести. Заедно с цялата група фалшификатори са задържани цинкографи и техници от Държавната печатница, които срещу процент са помагали в определени дейности.

Заговорът е толкова крупен, че от централната банка и от правителството изказват опасения, че може да се наруши и финансовата стабилност в страната с пускането в обращение на неочаквано много неистински пари. Според публикации в печата от онези години главни организатори са С. Бурев, Н. Пецов и австрийският гражданин Фондрак.

Но това изобщо не е единственият случай с фалшифициране на български пари във времена на парична реформа.

Голямата депресия, със силната дефлация и натиска върху бюджетите променя коренно световната финансова система в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. Вследствие на тези финансови катаклизми през 1931 г. Британската империя се отказва от златния стандарт и девалвира валутата си. През същата година България също отменя конвертируемостта на лева в злато.

„През 1931 г. се разкрива една афера за фалшифициране на български сребърни десетлевови монети, но трябва да приемем и факта, че фалшифицирането, като всяка икономическа дейност, е свързано и с разходи.- казва по този повод проф. Пенчев. – Тогава един доста умел фалшификатор прекарва 15 дни да намери правилното съчетание между олово и калай, от които да отлее монети, които приличат на сребърни.

И действително по метода опит-грешка успява да намери нужната сплав, така че да тежи, а и на цвят да прилича на сребърните пари. След това се обръща към свой роднина за инвестиция в предприятието, тъй като са необходими калъпи, трябва да се закупят съответно суровината, както и място, където да се произвеждат. И наистина успяват да направят малко над 10 000 монети, и то с доста добро качество – приличат на истинските. При това една монета излиза на производствена цена от около 1,80 лв. – в това число труд и други разходи. Докато в същото време на държавата изработването на такава монета излизало 1,60 лв. – тоест те се доближават до цената на „едрото“ производство. Но

успяват да пласират само около 200 броя

От тях не всичките са приети и накрая, като си направили сметката от вложените около 1800 – 2000 лева, успяват да получат около 1800 лева преди да ги хванат – тоест за да се направи печалба, има нужда от това да се реализира и по-голяма част от продукцията. Така че нищо че е нелегално, то си е предприятие и се подчинява на икономическите закони. Хващат ги бързо и са на загуба, освен това влизат в затвора, така че предприятието завършва без особен успех. Иначе оценката на специалистите за продукцията им е много висока.“

Друг аспект на риска при парични реформи е появата на измами.

„Във времена, когато има обществена и политическа нестабилност, когато се сменят пари, разклащане на ценности, опитите за фалшифициране стават масови – твърди проф. Пенчев. – В такива случаи фалшифицирането на банкноти и монети се превръща в нещо като днешните телефонни измами.

Затова в миналото вестниците са пълни с това как един, двама или трима се свързват със сравнително заможни селяни и им казват: „Намерихме начин да печатаме банкноти или да сечем монети“. Дори правят някаква демонстрация, с която да убедят съответния човек, че могат да произведат качествени парични знаци, но тъй като им липсват инвестиции, те ги търсят от съответния човек и

като му вземат парите, просто изчезват

Тоест става дума за мошеничество, което е свързано по-скоро с алчността.“

Както в миналото, така и в наши дни ние, българите, се славим с добрите си фалшификатори и на чужда валута. Неслучайно дори в последните години в някои европейски медии излизат големи заглавия, в които наши сънародници са обявени за най-умелите в тази криминална дейност, особено при подправянето на еврови банкноти.

На този фон към момента, независимо от всички перипетии и възможни забавяния, влизането на България в еврозоната е неизбежно. Затова може би точно сега е моментът и нашите служби да помислят добре за превенцията и да вземат необходимите мерки, които да елиминират опасностите от недалечното минало.

Източник: 168 часа

 

Няма коментари

Скъпи читатели,
в коментарите можете да ни задавате въпроси и да изказвате мнението си за клиповете които правя. Коментари, чието съдържание е обидно или съдържа реклама на друг сайт ще бъдат изтрити!

Latest Articles