Помислете за него като за съвременния руски еквивалент на доскорошния гръцки цар Пир, който понася неприемливо много жертви, докато почти сваля Рим през III в. пр. Подобно на древния си предшественик, руският владетел всъщност е изтръгнал поражението от челюстта на привидно гръмка победа и скоро ще съжалява за решението си да фалшифицира изборните резултати по толкова нескромен начин.
Победа с едва 70 процента би била достатъчна. Но Путин очевидно е решил, че му е необходим еквивалент на огромен мандат, за да продължи да управлява. Защо да се пречупва и да претендира за победа, която напомня съветските избори, където единственият кандидат винаги печелеше 99,99 процента? Силните, уверени в себе си и истински обичани лидери не трябва да фалшифицират толкова скандално. Те просто могат да оставят народа да покаже любовта си в едни честни и свободни избори. Слабите, неуверени в себе си и истински необичани лидери, напротив, трябва да симулират популярност и легитимност, защото знаят – и народът знае – че биха загубили свободния вот.
Ето защо е погрешно да се прави заключението, че изключително силното представяне на Путин на изборите засилва неговата власт.
Това би било вярно, ако вотът беше истински. Но тъй като Путин и неговите слуги фалшифицираха числата, очевидно е, че го направиха, за да създадат илюзията за неподправена масова популярност.
Всъщност Путин е всичко друго, но не и силния човек, за какъвто го обявява неговият имидж. Той е нерешителен, когато трябва да бъде решителен, и решителен, когато трябва да бъде нерешителен. Склонен е към огромни грешки – най-голямата от тях е нахлуването в Украйна, с което я загуби и засили НАТО. Тронът му бе атакуван – от Евгений Пригожин, Алексей Навални и Борис Надеждин, както и от руския елит, който е скептичен към способността му да направлява държавния кораб в такова бурно време.
Въпреки блъфирането си, Путин трябва да знае, че не е господар на вселената, за какъвто някога се представяше.
Ако не е напълно изгубил връзка с реалността (което е възможно), той знае, че е насочил страната си по пътя към гибелта. Войната в Украйна не може да завърши с победа, защото дори Украйна да загуби на бойното поле, Русия ще загуби до един милион войници; армията и икономиката ѝ ще бъдат разбити; а окупацията ѝ на Украйна ще бъде продължителна, скъпа и в крайна сметка неефективна. Украйна се превърна в губещ случай за него.
Путин трябва също така да знае, че популярността му далеч не е 88%, най-малкото защото се е почувствал длъжен да посегне към звездите, вместо да се задоволи с реалното число. Двама руски анализатори твърдят, че според техните източници в Кремъл Путин всъщност е събрал около 39% от гласовете, докато неговият антивоенен претендент, неизвестният Владислав Даванков, е получил около 27. Въпреки че не могат да бъдат проверени, цифрите съвпадат с предположенията за пропутинските настроения, които правят много уважавани опозиционни руски анализатори.
Естествено, Путин ще твърди, че сега има мандат да засили военните усилия.
Много повече руснаци ще бъдат принудени да дадат живота си в замяна на незначителни придобивки на украинска територия. Путин отчаяно се нуждае от някакъв пробив: срив на украинските отбранителни линии, превземане на някой все още непокътнат град или убийство на водещ украинец. Нещо повече, този пробив трябва да се случи скоро, за да му позволи да твърди, че той е пряк резултат от изборната му победа.
Но украинските линии вероятно ще се задържат, превземането на малък град няма да е повод за хвалби, а убийството е трудно и лесно може да даде обратен ефект, увеличавайки западната подкрепа за Украйна. Всичко, което Украйна трябва да направи, е да удържи през 2024 г. И след това да поднови настъплението си през 2025 г. Това би било катастрофално за Путин.
Икономиката е не по-малко объркана, въпреки някои западни твърдения за обратното.
Руски опозиционни икономисти, като Владимир Милов, Игор Липсиц и Михаил Крутихин, убедително твърдят, че, първо, не може да се вярва на руските статистически данни; второ, дори когато се използват, данните показват избирателен ръст в секторите, свързани с военното дело, а не общ ръст на потребителската икономика; трето, че Русия вече е натрупала огромен бюджетен дефицит и ще бъде затруднена да посрещне задълженията си, свързани с войната, без да повиши данъците и да притисне средната класа; и четвърто, че разрушаването на руските петролни рафинерии от страна на Украйна ще има различни отрицателни последици, вариращи от недостиг на газ до по-висока инфлация.
Във всеки случай, дори и да отхвърлим тези анализи на руснаците, е ясно, че Путин ще трябва да направи някаква магия, за да раздвижи отново икономиката.
Подобно на Леонид Брежнев, който беше затънал в „старото мислене“ и започна да се свързва с това, което Михаил Горбачов нарече „ера на стагнация“, Путин е последният човек в Кремъл, който може да произведе свежи идеи за реформиране на руската икономика. Както и в СССР, основната пречка пред реформите е режимът. Брежнев трябваше да си отиде, за да може Съветският съюз да преживее перестройката. А Путин ще трябва да си отиде, за да се случи същото в Русия.
За Путин щеше да е много по-добре да се оттегли в бункерите си и да остави руската бъркотия на някой друг.
Вместо това той реши да избере пирова изборна победа и да се присъедини към другаря Брежнев в „пепелището на историята“.
……………………
Александър Й. Мотил – професор по политически науки в университета „Рутгерс“ в Нюарк. Специалист по Украйна, Русия и СССР, както и по национализъм, революции, империи и теория, той е автор на 10 книги с нехудожествена литература, както и на „Имперски краища: разпад, колапс и възраждане на империите“ и „Защо империите се възраждат: Имперски колапс и имперско възраждане в сравнителна перспектива“.
Източник – The Hill/Превод:SafeNews
Публикуване на коментар
Публикуване на коментар
Публикуване на коментар
Скъпи читатели,
в коментарите можете да ни задавате въпроси и да изказвате мнението си за клиповете които правя. Коментари, чието съдържание е обидно или съдържа реклама на друг сайт ще бъдат изтрити!