Кеворк Кеворкян: Защо смятате, че въпросът „защо“ е най-важният в журналистиката?

„Защо смятате, че въпросът „защо“ е най-важният в журналистиката? Поне е един от най-важните. Останалите са кога, как, по как...

„Защо смятате, че въпросът „защо“ е най-важният в журналистиката?
Поне е един от най-важните. Останалите са кога, как, по какъв начин и пр. Простите въпроси обикновено водят до най-интересните отговори, стига да се сетиш за тях в нужния момент. Само че това става много рядко.“ Това написа във фейсбук журналистът Кеворк Кеворкян.

HristovHQ.com публикува целия текст без редакторска намеса.

www.kevorkkevorkian.com

„ЗАЩО?“ – КЪМ К.К.
/фрагменти/

Защо смятате, че въпросът „защо“ е най-важният в журналистиката?
Поне е един от най-важните. Останалите са кога, как, по какъв начин и пр. Простите въпроси обикновено водят до най-интересните отговори, стига да се сетиш за тях в нужния момент. Само че това става много рядко. Спомнете си колко пъти сте искали да хвърлите нещо по телевизора, понеже тъкмо в този момент водещият е пропуснал да зададе един от този въпроси.

Защо?

Защото е бил прекалено зает със себе си. Или, което е по-честата практика, защото изобщо не слуша онова, което му говори събеседникът. Повечето така наречени тв водещи по начало са си глухи по рождение. Глухи към човека отсреща.

Защо?

Защото любопитството им е ампутирано. А любопитството движи нашия занаят. Плюс известна чувствителност. Сега практически всеки може да прави „телевизия“. Стига да намериш някой луд, който да ти се довери.

Но чакайте сега да уточним нещо. Да не останете с грешното впечатление, че, използвайки въпроса „защо“, всеки вече е готов да направи интервю с Майк Тайсън. Най-много да отнесе някое кроше. Преди да прибегнеш към простите въпроси, те чака здрав труд. Трябва да изградиш собствената си представа за човека пред теб. И тогава да действаш. Нали си спомняте какво казваше един писател: „Най-уязвимата част от един човек е представата му за самия себе си“. Значи номерът е да свериш неговата представа със своята. Изглежда проста работа. Но не е. Всички задават въпроси и правят интервюта. Обаче отговорите нещо не струват, не се запомнят.

Защо?

Ако взема назаем една фраза, казана по друг повод, телевизията днес е „някакво същество с блеснали очи, служещи на сляп господар“. Нещо такова. Първото, което се опитва да направи българският политик, е да прекърши гръбнака на телевизията. Това не е и особено трудно, като се има предвид, че с малки изключения, гръбнакът на „телевизионерите“ е от желе, а не от стомана. С подобен гръбнак, или характер, последното, което те интересува, е дали си измъкнал достатъчно свестен отговор. Хвърляш напосоки два-три въпроса и хукваш към поредния наивник, хванал се на въдицата ти.

Защо?

Такива са днешните правила на играта. Наемната ръка в медиите е евтина, а и доста уплашена. Пък и доста млади наемници повече мечтаят да срещнат някое хвръкнало куче, отколкото да си губят времето да измъкват отговори от някой действително умен човек. Обаче летящи кучета рядко се срещат. А умните хора, които остават и са все по-малко, гледат да стоят настрана…

Защо?

Трябва да се надвикват с нахалниците, а това не могат да си го позволят.
Какво да обяснявам повече – живеем на малко пространство, обаче омразата е голяма. Все пак хубавото е, че малцина са истински болни от тази омраза. Затова – заобикаляй ги и давай напред.

Защо?

Защото, както е казано, по-добре да се износваш, отколкото да ръждясваш.
/Интервю на Емил СПАХИЙСКИ, 2002 година/
***
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр. във ФБ, които използват името ми и мои фотоси, нямат нищо общо с мен.
***

Позицията в този коментар отразява личното мнение на автора и може да се различава от тази на HristovHQ.com